Правата на детето в България между теория и практика: Случаят с реформата на деинституционализацията

В периода 2012-2021 г. Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, Нов български университет, проведе три свързани помежду си национални изследвания на процеса на деинституционализация на грижата за деца в България по метода „изследване в хода на действието“ (Participatory Action Research). В тях участваха над 900 души. Тези изследвания са проведени в различни региони, избрани така, че да може да се откроят общи за страната тенденции, въпреки наличието на специфични контекстуални особености.

Статията „Правата на детето в България между теория и практика: Случаят с реформата на деинституционализацията“ допринася за разбирането на реформата на деинституционализацията в България и предоставя нейн исторически преглед през призмата на детските права. Авторите Радостина Антонова и Гергана Ненова предлагат хипотези и интерпретации относно подценяването и нарушаването на правата на детето в новите центрове за резидентна грижа, които са създадени да преодолеят стария институционализиращ децата модел.

Подобно на много постсоциалистически държави, след прехода към демокрация България трябваше да закрие големите институции за деца, в които се отглеждаха сираци, деца с увреждания и други групи деца. Така наречената „реформа на деинституционализацията“ е важна част от въвеждането на законодателството за правата на детето в съвременна България. Все още обаче не е ясно как последиците от реформата се отнасят към нормативната рамка на правата на детето.

За да бъде осветлен този проблем, са представени резултати от проучване на Ноу-хау център, проведено през 2020/2021 г. Авторите анализират проведените от тях интервюта с деца, социални работници и държавни служители, проведени в два големи града в България. Очертани са начините и степента, в която правата на детето са интегрирани в професионалната практика на социалните работници и в живота на децата, които са част от реформата, както и причините за тяхното нарушаване. Антонова и Ненова стигат до заключението, че съществуват значителни противоречия между „теоретичната рамка“ на правата на детето и тяхното прилагане във връзка с реформата за деинституционализация. Тези противоречия могат да се разглеждат като „непреднамерени последици“ от реформата, произтичащи от социокултурните особености на българското общество. Друг важен извод е, че налаганото от други изследователи мнение, че новите услуги повтарят институционалния модел, е твърде опростено разбиране за техните особености и именно парадигмата за правата е адекватна рамка за осмисляне на проблемите и постиженията на тези нови услуги. Фрагментирането на мисленето за деинституционализацията на административен, теоретичен и пр. прочит лишава от смисъл един многостранен процес и води до генерализирани изводи, които не отговарят на комплексността на проблема.

Статията е публикувана в международното научно списание Intersections и пълния текст можете да намерите на английски език тук.

Nenova, G. and Antonova, R. (2023). Children’s rights in Bulgaria between theory and practice: The case of the deinstitutionalization reform. Intersections. EEJSP, 9(2): 54–71.

Ключови думи: деинституционализация; права на детето; изследване в хода на действието; деца в алтернативни грижи